Шест стъпки за окуражаване на учениците да задават въпроси

На всеки учител ежедневно му се налага да задава въпроси на своите ученици или да формулира такива към тестовете за оценяване. Но дали въпросите са правилно формулирани?

Да разсъждаваш и да търсиш отговор на въпроси е генезисът, началото на процеса на учене. Това е моментът, когато информацията, постъпила отвън, взаимодейства с други наши идеи и започва да синтезира нови мисли. Въпросите са признак на любознателност. Въпросите представляват началото на иновациите и новите открития. 

Учителите и родителите трябва да насърчават децата да задават въпроси и да търсят свой собствен отговор. Не трябва задължително да очакваме от децата верен отговор от първия път. Целта е детето да се научи да търси повече информация, повече яснота. Индивидуалното и креативно мислене е по-важно от повтарянето на заучени отговори.

Но колко често учениците биват провокирани и ангажирани с добре обмислени въпроси?

Тук в помощ на всеки учител идва познатата ни таксономия на Блум. Като правило въпросите за „Познание” и „Разбиране” не провокират задълбоченото мислене у децата. 

Това са въпроси като:

Какво е…? Как е…?

Къде е…? Кога се е случило…?

Как се е случило…? Кога е…? 

Кои твърдения подкрепят…?

Можете ли да обясните какво се случва…?

Защо…?

Кой е най-правилният отговор…?

Как бихте обобщили…?

Вместо тях е по-добре децата да отговарят на въпроси за „Синтез” и „Оценка” като:

Каква е функцията на …?

Какво доказателство можете да намерите…?

Какви са отношенията между…?

Как бихте изпробвали…?

Можете ли да формулирате теория за…?

Можете ли да предскажете резултата, ако…?

Как бихте оценили резултатите от…?

Друга полезна техника е учителите да окуражават учениците да задават въпроси, за да вземат по-активно участие в процеса на учене.

Ето шестте стъпки на тази техника:

1. Намерете фокус. Учителят съобщава идея или даден научен факт по кратък и ясен начин. По този начин учениците получават информация, която става фокусът на техните мисли и те започват да формулират въпроси около тази идея или факт.
2. Брейнсторминг. Като се задават няколко прости правила, с помощта на които децата да останат фокусирани върху основната тема, учениците започват да формулират колкото се може повече въпроси. На този етап те не оценяват качеството на въпросите, нито търсят отговори. Въпросите се генерират като свободен, непрекъснат поток.
3. Рафиниране. По време на тази стъпка учениците започват да работят с въпросите, които те вече са създали като ги преформулират като отворени и затворени (изискващи „да/не“ отговор) въпроси. Те ги поставят в определени категории и ги правят по-ясни и по-точни.
4. Приоритизиране. Като използват плана си за урока и целта на конкретния учебен час, учителят помага на учениците да подберат техните топ 3 най-подходящи въпроси и да ги използват за концентриране върху най-важните аспекти на материала.
5. Определете следващите стъпки. Учениците и учителите заедно решават как най-добре да използват избраните 3 въпроса – за експериментиране, търсене на информация за тях в учебника, интернет или стартиране на дискусия по тези въпроси.
6. Равносметка. Учителите и учениците обсъждат как формулирането на най-точните въпроси им е помогнало да се фокусират, да достигнат до отговорите по-ефективно и да усвоят новата информация по-добре. Постепенно учениците интегрират тази техника в начина си на мислене и започват да я прилагат и в други ситуации извън училище.

Техниката за формулиране на въпроси се превръща в „навик на ума“. Тя показва способността на мозъка да открива модели на мислене с цел ефективно решаване на проблеми. Когато такива модели на мислене се усвоят на ранен етап от учениците, те извличат ползи от тях през целия си живот.